Приготвянето на зимнина – какво не трябва да забравяш когато приготвяш зимнина

В началото на есента ви представяме полезни съвети и насоки за това как да приготвите вкусна зимнина за следващите месеци в партньорство с кулинарния блогър Супичка.

Все по-често и все повече домакини приготвят различни вкусотии за зимата. Освен че приготвянето им има своите дълбоки традиции в българския бит, определено все повече хора държат на качествената и здравословна храна, а домашно приготвените лютеница, туршия, мармалад и компоти са в пълен синхрон със здравословния хранителен режим.

Как избираме продуктите?

При приготвянето на зимнина с пълна сила важи правилото, което е общовалидно за кулинарията изобщо – вкусен резултат може да се получи само с използването на качествени продукти. Не подценявайте това правило. За вкусна лютеница са нужни добре узрели домати, вкусни червени чушки, а за конфитюрът от дюли – зрели и здрави дюли.

Как избираме рецептата?

Рецепти за приготвяне на зимнина има безброй. Лютеница, царска туршия, или пък мармалад от сини сливи, потърсите ли, то ще намерите безброй рецепти! Но как да изберете правилната рецепта? В сайтове и кулинарни книги, в кулинарни групи и кулинарни предавания? При приготвянето на зимнина е добре да заложите на рецептите на баба. И то не на коя да е баба, а на вашата собствена баба. От една страна бабините рецепти носят вкуса, който вие харесвате, защото сте пораснали с него. От друга страна рецептите от тефтера на баба са наистина изпитани, приготвяни десетки години. Друга добра стратегия с избора на рецепта за зимнина е да вземете рецепта от приятели и познати, която сте пробвали лично. Така отново ще имате гаранция, че ще ви допадне като вкус, а също и че рецептата е изпробвана.

Консервантите – какви, кога и защо?

За да бъде зимнината наистина зимнина, то трябва да сме сигурни, че тя ще издържи до зимните месеци. Затова задължително се използват консерванти. Сол и захар, лимонтузу и лимонов сок, всички те по отделно или в комбинация са задължителни, защото освен че дават вкус, помагат и бурканчетата да се съхранят. За да сте спокойни, че всичко ще е наред и ще хапвате вкусно и през зимата, заложете на качествена захар, каквато е захар Сладея, използвайте и качествен оцет. Захарта с високо качество гарантира постигане на желания от вас ефект – вкусна и добре втасала туршия, богато на вкус и прекрасно на вид сладко. Затова не експериментирайте, а заложете на изпитани и доказали се през годините продукти.

По колко бурканчета?

Ако приготвяте дадена рецепта за първи път, то пригответе по-малко количество. От една страна така ще стане ясно дали рецептата е по ваш вкус или не, а от друга ще проверите дали рецептата е сполучлива. Удоволствието в домашно приготвената зимнина е в разнообразието. По 5-6 бурканчета от различните видове сладка, 10-тина бурканчета лютеница, по 3-4 различни зимни салати, така хем ще имате вкусно разнообразие в килера, хем самото приготвяне ще бъде забавно, ще отнеме малко време и ще бъде достатъчно за четиричленно семейство. По малко, но много видове, за да ни бъде сладко и да не ни омръзва.

Стерилизацията – да или не?

Независимо дали приготвяте конфитюр, или лютеница бурканчетата трябва да са много добре измити, леко топли, а капачките – нови. Така шансът да има бурканчета, които да не издържат през зимата е по-малък. Ако сместа е още вряща, когато пълните бурканчетата, то затворете веднага и обърнете с капачките надолу. Така те ще се консервират и няма да има нужда от допълнително заваряване. Ако обаче сместа е топла или изстинала, след като я напълните в бурканчетата задължително заварете за 5-10 минути, за да се затворят добре и да издържат през зимата.

Следвайки тези съвети, ще постигнете изненадващи резултати в приготвянето на зимнина за зимата.

Палачинките по света

Продължаваме нашите идеи от гост-блогъри с Йоли от „Вкусно с Йоли“, която ще ни покаже как да направим най-вкусните палачинки.

Едва ли има човек, който да не обича палачинки. Сладка или солена, тънка или пухкава, за десерт, предястие или вечеря, палачинката е любимо хапване за малки и големи. Някои казват, че тя представлява смес от яйца, мляко и брашно, тънко нанесена и запечена в тиган. Други оспорват това, като ни я представят дори като плоски кексчета. Всъщност няма значение кое е правилно. Важното е, че с малко усилия и продукти можем да си направим това вкусно изкушение у дома.

Често си задаваме въпросa „как да направя перфектните палачинки“? Има няколко неща, които трябва да се спазят, за да може всеки да приготви идеалните палачинки.

1. Добре е яйцата и млякото да са със стайна температура. Брашното трябва да е пресято, за да може в него да влезе възможно най-много въздух.
2. Лъжичка захар в тестото ще направи палачинките по-златисти, а лъжичка олио по-еластични.
3. Наливайте млякото постепенно, като бъркате. Така ще предотвратите получаването на бучки.
4. Не бъркайте дълго време тестото, тъй като при по-дълга обработка се освобождава глутена в брашното. Това ще направи палачинките жилави.
5. Непременно покрийте купата с тестото с найлоново фолио и го оставете на стайна температура поне за 30 мин. Отлежалото тесто ще бъде идеално споено и със съвършена гладка консистенция. Всякакви малки бучици от брашното ще са изчезнали без следа.
6. Температурата на пържене-печене е изключително важна. Не загрявайте тигана до много горещо. Така палачинките ще прегорят бързо, а вътрешността им ще остане влажна и леко тиклива.
7. Палачинки без масло просто не могат да бъдат наречени с това име! Ползвайте само масло като мазнина. Мажете с четка тигана, преди да излеете тесто за поредната палачинка. След като тя се запече от едната страна и я обърнете, намажете я и откъм запечената страна.
8. Тиганът, в който пържите палачинките, е добре да е с незалепващо покритие и съвсем равен. Така слоят тесто, който ще сипете, лесно ще се разнесе равномерно по съда.
9. Излейте черпак тесто и наклонете на всички страни тигана, за да може тестото да се разлее и палачинката да стане кръгла.
10. При обръщане на палачинките не ползвайте метална лопатка. Текстурата им е много нежна и лесно може да се разкъса. Ползвайте дървена или силиконова шпатула.
11. Обръщайте палачинките само веднъж. В противен случай те стават твърди и трошливи.
12. И най-важният съвет: хапнете ги веднага, докато са още горещи!

Какво всъщност знаем за палачинките? Повечето народи имат своя рецепта и е трудно да се определи първоизточника. В Русия ги наричат блини, у нас в миналото катми, тиганици и мерудници. Англичани и американци имат своя pancake, в Мексико ги знаем като тортили, в арабския свят като катаеф. Има ги и в азиатската кухня, приготвени с оризово брашно. Дори древният Апиций има рецепта за палачинки, поднесени с мед и черен пипер.

Вероятно е корените на палачинките да са от Западна Европа. От векове приготвянето им е свързано с някакъв езически ритуал или голям църковен празник. До ден днешен в много страни се чества денят на палачинката. Организират се шумни празненства и състезания по обръщане на палачинки. Има поверие, че палачинката трябва да се обръща с една ръка, подхвърляйки я в тигана. В другата – да се стиска монета. Точно в този момент хората са си пожелавали нещо и са вярвали, че ще се сбъдне.

Да се спрем на най-известните представители на палачинката. Може би на първо място е френската crêpe Suzette. Десертът е създаден случайно през 1895 г. в Монте Карло. В ресторант Café de Paris гостува бъдещият английски крал Едуарт VII, по това време все още принц. Пред него и гостите му млад и неопитен келнер залива палачинки с вкусен сос от няколко вида ликьор. За зла беда алкохолът пламва и палачинките са обзети от пламъци. Вкусът на дотогавашния десерт силно се променя, но толкова се харесва на принца, че той пожелава сладкото изкушение да бъде наречено на една от неговите сътрапезнички – Сюзет.

В Съединените щати разнообразни палачинкови рецепти донасят  холандски и английски заселници. Тази лесна и вкусна закуска толкова скоростно се налага в американския бит, че скоро се превръща в национална храна. Рancake представлява малка пухкава кръгла палачинка, най-любима на американците с боровинки или кленов сироп. Палачинковите къщи, в които се предлага pancake са хиляди, а почитателите милиони.

Руските блини имат своя собствена история. Хората ги свързват с руския празник Комоедицу. Комами в древна Русия са наричали мечките и празникът е посветен на пробуждането им от зимен сън, т.е. идването на пролетта. Ритуалът изисква хората да оставят блини на входа на пещерите, където са спели животните. Най-големия празник, на който ритуално се приготвят блини е Масленица, което съвпада с нашия църковен празник Сирни заговезни. Руските блини са с мая, която ги прави много пухкави и меки, а царските блини със сметана са истинско изкушение. Лично моето мнение е, че в Русия разнообразието от рецепти за палачинки е най-голямо.

Още много може да се говори за това любимо лакомство. Може би най-ценното остава първият детски вкусов спомен. Всеки човек със сигурност ще каже „Ех, като бях малък какви палачинки се правеха у дома в събота сутрин!“

Именно заради тези скъпи спомени реших само да ви разкажа нещичко за палачинките, но ще оставя на вас да изберете своята любима рецепта. Това, което искам да ви предложа като допълнение към вкусната закуска, е един невероятно приятен мармалад. Приготвя се много лесно и бързо, съчетанието на вкусове е великолепно и съм убедена, че ще останете очаровани от резултата. Мармаладът е от ревен, ягоди, масло и сметана. Необичайно, нали? Спрях се на ревен, за да събудя интереса ви към това растение, тъй като за жалост у нас е повече познат с лечебните си свойства, отколкото с хранителните.
Вижте цялата рецепта тук: http://www.sladea.bg/retsepta/konfityur-ot-reven-i-yagodi/.

Поради наличието на масло и сметана, мармаладът не е така траен като другите, които обикновено приготвяме като зимнина. Трайността му е само 2-3 месеца, но може да го съхраните във фризер. Мога да кажа, че е толкова нежен като консистенция, ароматен и вкусен, че напомня на прословутия лимонов кърд (Lemon curd). А палачинките, намазани с него, са най-вкусното нещо на света! Непременно опитайте и да ви е сладко!
Преди да се захванете с палачинките обаче, вижте и нашите идеи за сладко от смокини, орехи и карамфил, класическото сладко от кайсии, а защо не и по-необичайното сладко от домати.

Мъфини, или как да приготвим перфектните малки кексчета

Днес на гости ни е кулинарният блогър Supichka, която представя своите съвети и насоки за това как да приготвим лесно любимите ни мъфини с шоколадови парченца.

 

Мъфините са онези малки симпатични кексчета, които малко по малко заеха централно място в менюто с десерти. Макар приготвянето на мъфини да е лесно и да напомня много приготвянето на кекс, има няколко важни момента в технологията за приготвянето им, за които трябва да следите.

1. Формата за мъфини

За да приготвите мъфини, трябва предварително да се сдобиете с подходяща форма. Формата за мъфини представлява тава, в която има отделни “гнезда” за всеки един отделен мъфин. Тя може да бъде силиконова или пък тефлонова. Ако използвате тефлонова форма за печене на мъфини, задължително поставете във всяко отделение на тавата хартиена кошничка, в противен случай мъфините ще залепнат за нея. Ако пък сте избрали силиконова форма, може и да не използвате хартиени кошнички, а само леко да намажете с мазнина и да изсипете сместа за мъфини в нея.

2. Избор на съставките за мъфини

Хубави мъфини се получават с качествени съставки. Заложете на продуктите, които познавате и са изпитани. Например захар „Сладея“, любимото ви брашно тип 500, както и шоколад за готвене, а не шоколад с ядки.

3. Правилото за разделяне на сухите и течните съставки

Както при приготвянето на кекс, така и при приготвянето на мъфини, важи правилото за разделяне на сухите и течните съставки. Яйцата се разбиват със захарта, след което към тях се добавят мазнина, мляко, сметана, или каквото има по рецепта. Сухите съставки – брашно, бакпулвер, какао и други, се пресяват и смесват отделно. Пресяването на брашното е задължително, за да станат мъфините пухкави. Смесените сухи съставки се прибавят към течните малко по малко, при непрекъснато бъркане.

4. Всички продукти на стайна температура

Важно е всички продукти като яйца, прясно или кисело мляко, да са предварително извадени от хладилника, за да не са ледено студени, а на стайна температура.

5. Масло или олио?

Може да приготвите мъфините както с краве масло, така и с олио, или друга растителна мазнина. Трябва обаче да имате предвид следното – мъфините, приготвени с краве масло, стават по-ароматни, но по-тежки и плътни като текстура и ако ги съхранявате в хладилник стягат, защото съдържащото се в тях масло също се стяга. Мъфините, приготвени с растителна мазнина, са по-пухкави и сочни, но пък не така ароматни.

6. Как печем мъфините?

Като при всеки сладкиш, така и при мъфините печенето е от съществено значение. Първо трябва задължително да обърнете внимание, че формичките за мъфини се пълнят най-много на ¾ от обема си, тъй като при печене се надигат и ако сместа е твърде много, има опасност да прелеят. Печем мъфините в предварително загрята на 180 градуса фурна с вентилатор, като проверяваме дали са готови с дървено шишче – ако излезе сухо, е време и мъфините да излязат от фурната.

Можете да приготвите своите мъфини по нашата рецепта, която можете да видите тук.

Oще идеи от Supichka открийте тук.

Да направим постите по-сладки

Месецът преди Коледните празници е времето, в което всеки от нас търси своя начин да изпрати изминаващата година и да посрещне любимия зимен празник подобаващо. Ритуалът на Коледните пости ни дава  възможност да се обърнем към себе си и да преоткрием смисъла на Коледа.

Постите продължават от 15 ноември до 24 декември. По време на тях има дни със строги пости, когато са позволени единствено растителни продукти и дни, в които е позволено да се пие вино и да се консумират риба и морски дарове. За тези от нас, , които вече ги спазват, трудностите идват при търсенето на идеи за ястия, които да бъдат питателни, вкусни и подходящи за цялото семейство.

Важно е да знаем, че постите не са лишаване от храна, а напротив – те са време да дадем воля на въображението си, за да открием нови вкусове и начини за приготвяне на любимите си ястия и десерти без мляко, яйца и масло.

4

Даваме ви няколко практични съвета за това как да се храните по време на пости:

  • Осигурете си нужните протеини, като добавите към менюто си повече ядки и бобови растения (които дори можете да използвате за сладкиши!);
  • Хапвайте много пресни плодове и зеленчуци, които ще ви осигурят ценни витамини и минерали, като се стремете те да са предимно сезонни – в момента има голямо разнообразие от тикви, ябълки, круши, мушмули, картофи, зеле, моркови, праз лук, червено цвекло, зрял боб, грах, маслини, гъби;
  • Тъй като храната по време на постите е предимно въглехидратна е препоръчително да консумирате повече продукти богати на целулоза и фибри;
  • Заложете на десертите си с ядки, сушенени плодове и натурален шоколад;
  • Заместете маслото с кокосово масло, което ще обогати всяко сладко или солено ястие;
  • Преоткрийте подправките при готвене и опитайте нови комбинации, за да не ви доскучава.

Почерпете още идеи за това как да заместите повечето животински продукти при готвене тук.

Как да приготвим перфектния плодов пай

Сезонът на празниците вече е тук, а с него и всички прекрасни неща, които го съпътстват – времето, прекарано с близките ни хора, уюта на дома след разходка по снежните улици, празничната украса, вкусната питателна храна и разбира се – неустоимите Коледни десерти с аромат на канела и джинджифил.

Независимо дали имаме свежи плодове под ръка или не, пайът е изключително подходящ за интерпретации десерт и можем да го приготвим дори с крем, орехи или плодове от компот и конфитюр, стига да следваме основните техники, гарантиращи вкусен краен резултат.

Преди да се запознаете с начина на приготвяне на плодов пай се вдъхновете с нашата апетитна рецепта за маслен пай с тиква, ябълка и канела, която можете да видите тук.

1

Тънкостите на масленото тесто

Най-подходящото тесто за приготвяне на кора за пай е френското маслено тесто. Този вид тесто може да намери своето място в кухнята ви и като основа на тарталети, кишове и пити. Масленото тесто най-често се приготвя от брашно, краве масло, вода и сол. За да избегнем  жилавост и сухота на масленото тесто, е добре да използваме брашно с по-малко съдържание на глутен и да спазваме оптималните пропорции – 5 части брашно към 4 части масло.  Предварителната обработка на продуктите се свежда до пресяване на брашното със солта. Истинската тайна за нежна и хрупкава кора се крие в месенето – продуктите трябва да се смесят така, че парченцата масло да останат ясни различими. За да се постигне това, е много важно продуктите да са добре охладени. Най-добрият начин за месене е френският метод наречен „frisage“, който представлява избутване на сместа с възглавничките на дланите, докато се получи меко, но не лепнещо тесто.  Този вид тесто можете да приготвите и като добавите яйца и захар, като така то става много по-меко и се разточва и оформя по-лесно,  а захарта го прави по-хрупкаво и въздушно след изпичане.
Самите стъпки при омесването са следните:

  1. В дълбок съд се пресява брашното със солта;
  2. Прибавят се захарта и маслото и сместа се стрива с пръсти, докато заприлича на хлебни трохи;
  3. Прибавя се предварително разбитото яйце и вода и сместа се омесва много бързо, само докато съставките се съберат;
  4. Тестото се оформя на топка и се слага да стегне в хладилник за около 20-30 минути;

Хитринките, които ще ви улеснят

При приготвянето на кората за пай е добре да разчитате на изпитани съвети, които ще гарантират успеха на вашия десерт. Всяка опитна домакиня има своите малки тайни при омесването на перфектното маслено тесто и тук ще ви представим няколко от тях:

  • Всички продукти трябва да бъдат студени, като това важи дори и за брашното;
  • За допълнителен аромат и повече ронливост към тестото може да се добавят 1-2 супени лъжици царевично брашно;
  • Водата се добавя по малко към тестото, защото ако се добави цялото количество, то може да стане жилаво;
  • Ако нямате точилка, можете да използвате чиста бутилка от вино за разточване, като предварително премахнете етикета;
  • След като поставите тестото във формата за печене, го охладете още 30 минути в хладилник, което ще предотврати събирането му при печене;

Как да изберем правилния съд

Ако искаме да изпечем истински вкусен плодов пай без загорели краища и напоена с плодов сок кора, съдът в който ще го приготвим трябва да бъде подходящ. Има няколко фактора, които имат значение при избора на съд. Първият от тях е размерът – оптималният диаметър на тавата, в която ще печем е около 22-23 см. Второто нещо, за което трябва да помислим е дали ще печем кората предварително или не. Ако ще печем тестото преди да го напълним с плодовия пълнеж, е добре да използваме алуминиеви форми за печене, тъй като те се затоплят бързо и изстиват също толкова бързо, което ги прави перфектни в случая. Разбира се, трябва да помислим и за пълнежа – ако той изисква по-дълго печене, за предпочитане е да изберем стъклен или керамичен съд, тъй като те загряват бавно и равномерно, а стъклените дори позволяват на начинаещите кулинари да проследяват целия процес.

2

Тайните на неустоимо вкусния пълнеж

Обикновено, когато говорим за пай, се фокусираме повече върху масленото тесто, защото на пръв поглед то изглежда като най-трудната задача за по-неопитните в кухнята. Но дори и най-вкусната и хрупкава кора за пай, нямаше да бъде същата без подходящ пълнеж. Традиционният американски десерт може да се направи с всякакви плодове и кремове. Оптималният вариант е да използваме плодове, които са в сезон – те се нуждаят от минимум подготовка и усилия и осигуряват страхотен вкус и свежест на десерта. Разбира се, можете да използвате и замразени плодове, но в този случай трябва да се внимава повече, защото влажността в тях може да попречи на равномерното изпичане на кората.
За да бъде пълнежът сочен и вкусен, можете да използвате няколко вида плодове, които се допълват взаимно – например ябълки и праскови. Добре е да избирате плодове с по-високо съдържание на пектин, тъй като той помага на пълнежа да се сгъсти след прибавянето на захар.  Плодове с високо съдържание на пектин са ябълките, кайсиите, крушите и тиквата. Ягодите, черешите и боровинките не съдържат много от желиращото вещество и затова, ако изберем тях за нашия пай, трябва да използваме сгъстител (например царевично нишесте) или да ги приготвим в комбинация с плод, който е с по-високо съдържание на пектин.
Както при приготвянето на кората и при приготвянето на пълнежа има малки тайни, които ще ви улеснят. Някои от тях са:

  • Не използвайте прекалено много захар – пайовете са най-вкусни, когато използваните плодове са с естествената си сладост.
  • Използвайте подправки – Индийско орехче за боровинки, канела за ябълки и карамфил за праскови и кайсии;
  • Подсилете вкуса – Повечето плодови пайове се нуждаят от малко повече киселинност, за да се проясни вкуса. За целта използвайте малко сок или настъргана кора от лимон;
  • Не забравяйте маслото – разпределете малко масло върху пълнежа за по-богат вкус и текстура;
3

Да превърнем нашия пай в кулинарен шедьовър

Този вид сладкиши обикновено се приготвят с плетеница или фигури от тесто върху пълнежа, така че крайният резултат освен вкусен, е и красив. Украсяването на пай преди изпичане е страхотна възможност да съберете цялото семейство и да развихрите въображението си. По-долу ви предоставяме няколко линка, от които можете да почерпите идеи за декорации:

1. http://www.marthastewart.com/274216/making-decorative-piecrusts#1164582
2. https://www.buzzfeed.com/rachelysanders/23-ways-to-make-your-pie-more-beautiful?utm_term=.hxPmbO49K#.qkLV75wy1
3. https://www.craftsy.com/blog/2013/06/decorative-pie-crust/

Идеи за домашни алкохолни напитки

Сезонът за а варене на ракия е тук. И ние, разбира се, сме насреща, за да помогнем на начинаещите любители на добрия домашен алкохол. Не е лесно, но не е и чак толкова трудно.

1.2

Общото универсално правило е, че за ракията е необходимо едно определено количество захар – нито повече, нито по-малко. Отделно различната суровина, от която се прави ракията, изисква и различно количество захар. Ако правиш ракия от много сладко грозде или сини сливи на теория можеш да минеш и почти без захар (минимумът е един килограм за стартиране на ферментацията). Тъй като обаче по нашите ширини сме повече практици, отколкото теоретици – обикновено към плода се добавя и вода със захар, за да получим по-голямо количество.

Ето още няколко основни положения: Материалът (смачканото грозде или друг плод) трябва да има 22-23 процента захарност (измерва се със захаромер, нарича се още рефрактометър). За един 100-литров бидон материал 1 килограм захар добавя 1 процент захарност. Материалът трябва да ферментира около месец при следните условия – температура, не по-висока от 30 градуса и не по-ниска от 18, като през това време трябва задължително да се разбърква поне веднъж дневно (най-добре по три пъти). Материалът е готов за варене, когато вече: 1 – не е сладък и 2 – ако гори (проверява се с доближена запалена клечка). От тук нататък следва варенето, за което можете да се доверите на специалистите, освен ако не сте собственик на казан, но в този случай вероятно изобщо нямате нужда да четете този текст.

1.4

Преди най-важния етап – употребяването на ракията – трябва да преминем през отлежаването. Всеки си има различни приоритети и стандарти в това. Нетърпеливите между нас понякога прескачат тази част, но и тук има един основен принцип и той е, че добрата ракия е отлежалата ракия. Ако имате възможност това да се случи в бъчва, е важно да се знае, че след третия месец ракията трябва да се извади от бъчвата и да се сложи в стъкло, защото в противен случай става на бренди, а и количеството започва значително да намалява (ракията се изпарява през дървото). Другата възможност е да се добави дъбов чипс в стъклото, в което я съхраняваме. В заключение ще кажем, че правенето на ракия е въпрос на вкус и богато въображение – освен всеизвестните гроздова, сливова и кайсиева, сме пили още ракия от черници, от смокини, от дрян, от бял бъз и дори от киви и манго. Казват, че може да се направи ракия от всичко, стига да му се добави захар. Хубава захар, с гарантирано качество и постоянен вкус. Точно такава е Сладея.

1.3

За любителите на по-нискоалкохолните напитки има и друг вариант, а именно ликьорите, за които можете да използвате вече готовата ракия или водка по избор.

Началото на есента е идеалното време, в което вече сме готови със зимнината и можем да отделим време и да приготвим ликьор от сезонни плодове, за да можем да се насладим максимално на уютните вечери пред камината, които предстоят. Създаден за лечебни цели, ликьорът е идеалната напитка за борба с настинките и лошото настроение през студените зимни месеци.

Класиката сред домашните алкохолни напитки се приготвя много лесно, а резултатът винаги е добър. Обикновено се смесват различни плодове, билки и различни аромати, които се накисват в ракия, водка или вино и към които се прибавя захар и чиста вода, която да намали алкохолното съдържание на напитката.

Преди да пристъпим към самото приготовление е важно да обърнем внимание на съставките, които определят крайния резултат. Важно е плодовете да са сладки и добре узрели, захарта да бъде Сладея – чиста и с високо качество , а ракията – възможно с  най-лек вкус и аромат и задължително над 50 градуса.

Плодовете, които ще използвате трябва да бъдат добре почистени и нарязани на малки парченца, преди към тях да се добави избрания алкохол. За да сте сигурни, че ликьорът ви ще има нужния наситен цвят и аромат, затворете сместа в непрозрачен съд за около 2-4 седмици, като не забравяте да разбърквате поне веднъж на седмица. След изтичането на този период е време и за захарта – добавете нужното количество захар „Сладея“ и се заредете с търпение, тъй като след тази стъпка ликьорът трябва да отлежи поне 1-2 месеца за максимално наситен вкус. Съдържанието на захар трябва да бъде следното – 1 ч.ч. захар към 3 ч.ч. смес от плодове и алкохол. Ако сместа е прекалено сладка, можете да я разредите с вода и малко допълнителен алкохол. Не забравяйте, че при фемрентация съдържанието на захар се променя и е вероятно домашният ви ликьор да не бъде толкова сладък след отлежаване.

Последната стъпка е да изберете подходящ съд, в който да налеете ликьора, на който ще се наслаждавате през предстоящите зимни месеци.

Наздраве!

Най-вкусните летни десерти

Всички ние чакаме лятото с нетърпение, така както чакаме и любимия си десерт след приятна вечеря с приятели. Ето защо в разгара на любимия ни сезон ви предлагаме няколко бързи и свежи идеи, с които да очаровате семейството и приятелите си на следващото градинско парти:

5

1. Плодово сорбе

Очарованието на сорбето се крие в неговата простота. To e изключително леко и подходящо за вегани или хора с хранителни алергии. Златното правило е едно – изберете добре узрели плодове и ги пюрирайте със захарен сироп. Пригответе го като смесите вода и кристална захар „Сладея“ в съотношение 1:1 и кипнете, докато захарта се разтвори и се сгъсти достатъчно. Преди да смесите плодовете и сиропа, той трябва да бъде напълно охладен. Имайте предвид,  че замразяването притъпява сладостта на сместа, заради което можете да използвате малко повече захарен сироп. Лесен трик, с който можете да проверите дали количеството захар ще доведе сорбето ви до подходяща текстура, е да потопите измито и подсушено сурово яйце в него. Ако частта от яйцето, която остане над повърхността, е с големината на монета, означава че сте постигнали идеалните пропорции от плод и захарен сироп. Ако яйцето потъне напълно, добавете още захар, а ако по-голяма част от яйцето изплува на повърхността, разредете сместа с малко плодов сок или вода. Замразете сместа в плътно затворена кутия, за да предотвратите навлизането на влага и образуването на ледени кристали, като разбърквате на всеки 30 минути в рамките на няколко часа. Поднесете във високи чаши и украсете в свежи листа мента.

3

2. Домашен сладолед

Сладоледът е абсолютна класика в горещите летни дни. Можете да го приготвите у дома дори и да нямате спецална машина. Най-лесната и класическа рецепта е тази за ванилов сладолед. Съветваме ви при приготвянето на ванилов сладолед да използвате база от яйчен крем, която ще му придаде изключително богат вкус и нежна и кремообразна текстура без ледени парченца. Колкото повече жълтъци използвате при приготвянето на крема, толкова по-плътен вкус ще постигнете. Ако целите приготвянето на по-лек, млечен и пухкав сладолед, просто намалете количеството на жълтъците.
Първата стъпка от приготвянето на крема е разбиването на яйцата със захарта – използвайте миксер, за да получите пухкава смес със светъл цвят и добавете щипка сол, която ще подсили вкуса на вашия сладолед. Сметаната, която ще използвате трябва да бъде животинска и неподсладена. Преди да я добавите към сместа от захар и жълтъци я кипнете заедно с ванилова шушулка или екстракт, като внимавате да не загори. Горещата сметана добавете към жълтъците и захарта на много тънка струя при постоянно разбъркване, след което върнете на котлона, за да се сгъсти, като този път сместа не бива да завира, за да не се пресече. Идеалната гъстота на крема е постигната тогава, когато той покрива дървена лъжица, потопена в него, изцяло, без да се разтече. Прецедете крема, покрийте го с прозрачно фолио и го приберете в хладилника, за да се охлади. След пълното му охлаждане е време да развихрите въображението си и да добавите пресни и сушени плодове, бисквити, шоколадови парченца или домашно сладко, повече за което можете да прочетете тук. Ако предпочитате да ги прибавите след пълното замразяване на сладоледа пропуснете тази стъпка и просто изсипете сместа в подходящ, затворен съд и го приберете в камерата на хладилника. Ако искате сладоледът ви да стане готов по-бързо, изберете по-плитък съд.  Докато сместа се замразява е необходимо да я разбъркате няколко пъти, за да запази кремообразната си текстура.

4

3. Галет с летни плодове

Галетът е един от онези десерти, които превръщат летните плодове в нещо наистина специално без много усилия.
Основата на този типично френски десерт е ронливото маслено тесто, което наподобява тестото за приготвяне на пай. То може да се смеси и на ръка, и с миксиране на всички съставки в блендер. При масленото тесто всичко започва със смесването на брашно, малко захар, масло и достатъчно ледена вода. Количеството съставки, които ще използвате, зависи от броя галети, които искате да приготвите, но е важно да запомните съотношението 1, 2, 3 –  1 част захар към 2 части брашно и 3 части масло. Към тестото е добре да прибавите и щипка сол, която ще обогати вкуса, без да прави тестото солено.
Ако приготвяте тестото в блендер, няколко пулсирания са напълно достатъчни – колкото по-въздушна текстура има тестото, толкова по-вкусно ще бъде то. Не се притеснявайте, ако маслото остане на малки бучки – те са добре дошли при приготвянето на галет, стига да не са по-големи от грахово зърно.
Следващата стъпка е приготвянето на плодовата плънка – тук можете да използвате най-различни комбинации от любими летни плодове, ядки, сушени плодове и каквото друго ви хрумне. Какъвто и плод да изберете е важно да го подготвите предварително като го почистите и нарежете на много тънки парчета. След като сте ги нарязали, смесете плодовете с микс от захар и брашно, който ще абсорбира част от течността от плодовете и ще сгъсти плънката. Тук е идеалният момент да добавите каквито вкусове пожелаете – настъргана цитрусова кора, ванилия, кокосови стърготини, мента и пр.
При разточването на тестото е важно да не го изтънявате прекалено, за да се запази хрупкаво и ронливо. При поставянето на плънката оставете краищата празни, за да завиете галета в традиционната кръгла форма. Преди да го поставите във фурната, поръсете с кристална захар „Сладея“ и печете около 40 минути или докато тестото придобие приятен златист цвят.
Поднесете своя ароматен галет с топка домашен сладолед и още пресни плодове.

Как да си приготвим домашно сладко от необичайни продукти

След като сте усвоили тънкостите на приготвяне на сладко и вече сте наредили няколко от традиционните за България сладка на рафтовете вкъщи, е време да пристъпите към ново кулинарно приключение. Ако сте почитатели на нетипичните ястия или искате да изненадате близките си с нещо различно, то трябва да опитате  някое от нашите предложения:

 

Сладко от зелени домати

При това сладко е важно да изберем сравнително дребни домати, (чери доматите вършат чудесна работа) тъй като искаме те да запазят своята цялост.  Доматите се измиват и с помощта на остър нож издълбаваме средата от страната на дръжките, тъй като това е най-горчивата част, неподходяща за сладко.

Другата тънкост на това сладко е премахването на горчивината на зелените домати. За целта заливаме доматите със студена вода и ги слагаме на котлона. Оставяме водата, докато заври, след което чакаме още няколко минути. След това изхвърляме врялата вода, отново ги заливаме със студена и ги връщаме на котлона. Тази процедура се повтаря още няколко пъти. След третото или четвъртото преваряване доматите трябва да са омекнали и лесни за белене.

Също така, за да приготвим перфектното сладко от зелени домати, е важно да запазим целостта на доматите. Именно затова сладкото не се разбърква. Ако имате нужда да разбъркате, може просто да разклатите леко тенджерата.

Има шанс доматите да се разварят, ако бъдат оставени по-дълго, така че ако прецените, може да ги извадите от сиропа и да ги наредите в бурканите докато той се свари до желаната гъстота. Малко преди да свалим сиропа от огъня, добавяме към него и киселината. За да не се мъчим със стерилизиране, можем да налеем сиропа в бурканите, още докато е горещ.

 

Сладко от динени кори

3

Когато есента наближи, на всички ни се иска да запазим лятната свежест на динята, за да можем да й се наслаждаваме цяла година.
За това сладко ни е нужен около килограм динени кори. Много е важно да обелим зелената обвивка на кората, тъй като тя би направила сладкото изключително горчиво.
Обелените кори се нарязват на ситни парчета. За да се сварят равномерно, е важно те да бъдат с приблизително еднаква големина.
При самото приготвяне на сладкото динените кори  се разваряват, придобивайки кехлибарен цвят и консистенцията на желе.

 

Сладко от зелени орехи

2

Това сладко е познато в България, но е по-популярно в средиземноморските страни.  Както при всички сладка, за сладкото от зелени орехи е важно добре да подберем плодовете, които ще използваме. Орехите, подходящи за сладко, са тези, които са набрани точно преди да се втвърдят – в България това обикновено е юни. След като намерите правилните орехи, трябва незабавно да се заемете с обработката им, тъй като може да се втвърдят, ако ги оставите по-дълго.

Самото приготовление на сладкото отнема дълго време. След като бъдат обелени, орехите трябва да се накиснат във вода за една седмица, като водата се сменя всеки ден. На осмия ден орехите се слагат във варова вода (на всеки литър вода 1-2 супени лъжици гасена вар), където трябва да престоят за една вечер. На следващия ден отново се изцеждат и се изваряват в чиста вода 2-3 пъти.

Приготовлението на самия сироп е по-лесно. Нужни са ни карамфил, канела и захар. Те се варят докато захарта не се разтопи и не се получи хомогенна смес.  В полученият сироп се пускат орехите (добре отцедени след третото изваряване). Варенето продължава на умерено силен огън, докато забита в орех игла излиза без да успее да повдигне ореха.

След това дълго готвене сигурно нямате търпение да опитате сладкото, но е добре то да отлежи около месец за да придобие истинския си вкус.

 

Сладко от банани

1

Банановото сладко е изключително лесно за приготвяне. Бананите се смачкват с вилица като не е нужно да се получи абсолютно хомогенна каша – дори напротив, някое и друго по-голямо парче би разнообразило консистенцията. Към кашата добавяме нужната захар, лимонена киселина и анасон. Поставяме го на котлона и когато сместа кипне – изключваме. След няколко часа (3-4) отново поставяме сместа на котлона докато кипне, изчакваме 10 минути и изключваме. Това е всичко!

Ако искате да използвате банани, за да разнообразите по-традиционните сладка, то тогава сладкото от ягоди и банани може да е по вкуса ви. След като сварите сиропът и ягодите и захарта се разтопи напълно, обелвате бананите, нарязвате ги на малки парчета и ги добавяте към сместа. Варите плодовете на бавен огън, като разбърквате периодично и отстранявате образувалата се пяна.

Да затворим лятото в бурканче

Има ли нещо по-хубаво и обичано от домашното сладко?  Разноцветните бурканчета на баба винаги заемат почетно място във всяка кухня. Но когато бабините запаси неизбежно свършат, все повече хора разчитат на купешкото сладко, тъй като намират варенето на домашно сладко за сложен процес, който може да бъде извършван единствено от баба.

Това обаче е далеч от истината. Приготвянето на домашни сладка, мармалади и конфитюри изобщо не е толкова сложно, колкото повечето хора мислят, а крайният резултат ще ви радва цяла зима с полъха си на лято и чиста сладост.

Именно затова в тази статия ще ви запознаем с някои от основните неща, които трябва да знаем, когато варим домашно сладко.

Първи стъпки в приготвянето на домашно сладко

3

Преди да се захванем с тази вкусна задача, трябва да изберем какво точно искаме да приготвим. Ако още не сте сигурни, можете да разгледате нашата статия за разликата между мармаладите, сладката и конфитюрите тук.

Подборът на съставките е може би една от най-ключовите стъпки в подготовката.Няма плод, който би бил неподходящ. Освен ако не правим сладко, не е нужно да избираме най-красивите плодове, тъй като те няма да запазят своята цялост. Плодовете трябва да са добре узрели и сочни, но в никакъв случай презрели, защото колкото по-узрял е един плод, толкова по-ниско е нивото на киселинност и пектин в него, което се отразява на качествата на сладкото.

Самата обработка на плодовете не е особено трудна. Нежните плодове като ягодите и малините трябва да бъдат внимателно измити и изчистени. Ако правим сладко от по-едри плодове като праскови или кайсии, освен да ги измием, трябва и да ги обезкостим и нарежем на по-малки парчета.

При варенето на конфитюрите и сладката е важно и да се прецени киселинността на плодовете. Общото правило е на 1 кг. кристална бяла захар „Сладея“ да се слагат 3 гр. лимонтузу. Добавянето на лимонената киселина става в края на варенето, което при сладката е моментът, когато започне обилното бълбукане.

Тънкости при приготвянето на сладко

2

Започваме с най-основната съставка за всяко сладко – плодовете. Тук е важно те да са от най-високо качество, тъй като при сладкото те запазват своята цялост.

Следващият фактор е количеството кристална бяла захар „Сладея“. Тук важното е да знаете, че имате свободата да променяте рецептата по свой вкус според сладостта на плодовете.

Всички сме чували парадоксалната фраза „това сладко е твърде сладко“. Ако това е проблем за вас, можете да намалите сладостта му, добавяйки малко киселина (прясно изстискан сок от лимон или ябълков оцет) преди да го дръпнете от огъня.

Най-лесният тест, чрез който разбираме кога е готово сладкото, е следният: Сложете една капка върху чиния – ако не се разтече, а запази формата си, значи сладкото е готово.

Тайните на перфектния мармалад

4

Тайната при приготвянето на повечето мармалади е да се ползва плод с естествен пектин.  Ябълките, дюлите, дренките, малините и донякъде сливите са богати на пектин плодове.

Още една специфична хитрина при варенето на мармалади е, че е най-добре плодовете да се варят във вода малко над  ½ от обема им в съда.

Също така, за да получим гладка смес, при обработката на плодовете трябва да ги прецедим през гевгир и да ги направим на каша. При мармаладите е добре да помним, че количеството кристална бяла захар „Сладея“ е едно към четири (т.е. на 4 кг почистени плодове – 1 кг захар).

Какво трябва да знаем при приготвянето на конфитюр

Като консистенция конфитюрът е между мармалада и сладкото. Парченцата в него са малки и накъсани, но никога цели. За да достигнем по-лесно тази консистенция е добре при нарязването на плодовите парченца да се ползва сода бикарбонат. Например, на 5 литра сини сливи могат да се сложат 2 пакетчета сода бикарбонат и вода (достатъчно за да ги покрие) и да се оставят  4-5 часа.

Трикове за по-лесно варене и приготвяне на сладка зимнина

Колкото и носталгичен да е детският спомен, в който баба бърка огромна тенджера с бъдещото сладко, процесът отнема значително време.  Слава богу, днес това не е единственият начин да се насладим на домашни сладка. Ако разполагате със „slow cooker“, можете да приготвите своето сладко, докато спите или сте на работа.  Много от домашните  хлебопекарни също имат функция за правене на сладко, която улеснява процеса.

Каква е разликата между сладко, мармалад и конфитюр?

Макар и да имат много прилики, тези кулинарни удоволствия носят много различни нюанси, а тънките разлики в метода на приготвяне създават известно объркване.

Сладко

Любимото на всички българи сладко всъщност е традиционно за балканите и няма световен еквивалент.  Най-типичните сладка се приготвят от ягоди, сливи или череши, но както знаем вариантите са толкова разнообразни, колкото и плодовете, до които имаме достъп.

За сладкото се използват най-хубавите плодове, тъй като в него те са цели или нарязани на едро. Поради тази причина трябва плодовете добре да се изчистят от дръжките и листата и да се внимава да не се намачкат. Особено внимателни трябва да бъдем, когато правим сладко от нежни плодове като ягоди или малини.

След почистването плодовете се поставят в дълбок съд и се покриват със захар. Оставят се така докато захарта не се оцвети от соковете на плода. Самото варене трябва да става изключително внимателно, за да се запази целостта на плодовете. След като капка от сиропа, излята върху чинийка, е гъста и не се разтича много, сладкото е готово. За разлика от конфитюрите и мармаладите, плодовете в този вариант остават в средно големи парчета, а консистенцията на течността е груба. За сметка на това ароматът и усещането на целите парченца плод е несравнимо.

Да обобщим- сладкото е по-гъсто с запазени големи парчета плодове и почти никаква горчивина във вкуса.

rosehip_berries

Мармалад

Българската представа за мармалад е сладък зарзават, който се получава при изваряването и пасирането на плодове. На запад обаче думата мармалад  се отнася само за продукти, приготвени от цитрусови плодове и техния пулп – предимно портокали. Това определение се разминава с общонародната представа за мармалад, тъй като в България той традиционно се прави от шипки, ябълки или сливи.

Традиционно, мармаладът се вари на същия принцип, на който и сладкото и конфитюрът, но добрата новина е, че тъй като не се опитваме да запазим плодовете цели, не е  нужно да сме изключително внимателни при бъркането.

Ако дори това ви се струва като прекалено трудоемка задача, то мармалад може да си приготвите и без варене. За целта просто премахнете листата, дръжките и костилките от плодовете и ги пасирайте с миксер, след което добавете нужното количество захар и бъркайте сместа, докато се разтопи.

За разлика от сладкото, при мармалада плодовете са добре сварени и фино пасирани, а захарта е по-малко. В резултат на това вкусът на мармалада често е по-горчив, но и с повече интересни нотки.

3333

Конфитюр

Както може би вече сте забелязали, разликата между тези три кулинарни изкушения до голяма степен е в метода на приготвяне. Конфитюрът не е изключение. На френски език confiture е думата за всички плодови желета, мармалади и сладка. На български обаче, конфитюрът е нещо по-специфично.

Начинът на приготвяне на конфитюр не е толкова различен от този на сладкото или любимите на всички компоти. За разлика от тях обаче, при конфитюра не се стремим към запазване целостта на плодовете – те могат да бъдат нарязани на ситно. Конфитюрът се вари докато плодовете се превърнат в меко и ароматно пюре.

В сравнение със сладкото, той има по-гладка текстура, но не е толкова горчив колкото мармаладите.