Мъфини, или как да приготвим перфектните малки кексчета

Днес на гости ни е кулинарният блогър Supichka, която представя своите съвети и насоки за това как да приготвим лесно любимите ни мъфини с шоколадови парченца.

 

Мъфините са онези малки симпатични кексчета, които малко по малко заеха централно място в менюто с десерти. Макар приготвянето на мъфини да е лесно и да напомня много приготвянето на кекс, има няколко важни момента в технологията за приготвянето им, за които трябва да следите.

1. Формата за мъфини

За да приготвите мъфини, трябва предварително да се сдобиете с подходяща форма. Формата за мъфини представлява тава, в която има отделни “гнезда” за всеки един отделен мъфин. Тя може да бъде силиконова или пък тефлонова. Ако използвате тефлонова форма за печене на мъфини, задължително поставете във всяко отделение на тавата хартиена кошничка, в противен случай мъфините ще залепнат за нея. Ако пък сте избрали силиконова форма, може и да не използвате хартиени кошнички, а само леко да намажете с мазнина и да изсипете сместа за мъфини в нея.

2. Избор на съставките за мъфини

Хубави мъфини се получават с качествени съставки. Заложете на продуктите, които познавате и са изпитани. Например захар „Сладея“, любимото ви брашно тип 500, както и шоколад за готвене, а не шоколад с ядки.

3. Правилото за разделяне на сухите и течните съставки

Както при приготвянето на кекс, така и при приготвянето на мъфини, важи правилото за разделяне на сухите и течните съставки. Яйцата се разбиват със захарта, след което към тях се добавят мазнина, мляко, сметана, или каквото има по рецепта. Сухите съставки – брашно, бакпулвер, какао и други, се пресяват и смесват отделно. Пресяването на брашното е задължително, за да станат мъфините пухкави. Смесените сухи съставки се прибавят към течните малко по малко, при непрекъснато бъркане.

4. Всички продукти на стайна температура

Важно е всички продукти като яйца, прясно или кисело мляко, да са предварително извадени от хладилника, за да не са ледено студени, а на стайна температура.

5. Масло или олио?

Може да приготвите мъфините както с краве масло, така и с олио, или друга растителна мазнина. Трябва обаче да имате предвид следното – мъфините, приготвени с краве масло, стават по-ароматни, но по-тежки и плътни като текстура и ако ги съхранявате в хладилник стягат, защото съдържащото се в тях масло също се стяга. Мъфините, приготвени с растителна мазнина, са по-пухкави и сочни, но пък не така ароматни.

6. Как печем мъфините?

Като при всеки сладкиш, така и при мъфините печенето е от съществено значение. Първо трябва задължително да обърнете внимание, че формичките за мъфини се пълнят най-много на ¾ от обема си, тъй като при печене се надигат и ако сместа е твърде много, има опасност да прелеят. Печем мъфините в предварително загрята на 180 градуса фурна с вентилатор, като проверяваме дали са готови с дървено шишче – ако излезе сухо, е време и мъфините да излязат от фурната.

Можете да приготвите своите мъфини по нашата рецепта, която можете да видите тук.

Oще идеи от Supichka открийте тук.

Да направим постите по-сладки

Месецът преди Коледните празници е времето, в което всеки от нас търси своя начин да изпрати изминаващата година и да посрещне любимия зимен празник подобаващо. Ритуалът на Коледните пости ни дава  възможност да се обърнем към себе си и да преоткрием смисъла на Коледа.

Постите продължават от 15 ноември до 24 декември. По време на тях има дни със строги пости, когато са позволени единствено растителни продукти и дни, в които е позволено да се пие вино и да се консумират риба и морски дарове. За тези от нас, , които вече ги спазват, трудностите идват при търсенето на идеи за ястия, които да бъдат питателни, вкусни и подходящи за цялото семейство.

Важно е да знаем, че постите не са лишаване от храна, а напротив – те са време да дадем воля на въображението си, за да открием нови вкусове и начини за приготвяне на любимите си ястия и десерти без мляко, яйца и масло.

4

Даваме ви няколко практични съвета за това как да се храните по време на пости:

  • Осигурете си нужните протеини, като добавите към менюто си повече ядки и бобови растения (които дори можете да използвате за сладкиши!);
  • Хапвайте много пресни плодове и зеленчуци, които ще ви осигурят ценни витамини и минерали, като се стремете те да са предимно сезонни – в момента има голямо разнообразие от тикви, ябълки, круши, мушмули, картофи, зеле, моркови, праз лук, червено цвекло, зрял боб, грах, маслини, гъби;
  • Тъй като храната по време на постите е предимно въглехидратна е препоръчително да консумирате повече продукти богати на целулоза и фибри;
  • Заложете на десертите си с ядки, сушенени плодове и натурален шоколад;
  • Заместете маслото с кокосово масло, което ще обогати всяко сладко или солено ястие;
  • Преоткрийте подправките при готвене и опитайте нови комбинации, за да не ви доскучава.

Почерпете още идеи за това как да заместите повечето животински продукти при готвене тук.

Как да приготвим перфектния плодов пай

Сезонът на празниците вече е тук, а с него и всички прекрасни неща, които го съпътстват – времето, прекарано с близките ни хора, уюта на дома след разходка по снежните улици, празничната украса, вкусната питателна храна и разбира се – неустоимите Коледни десерти с аромат на канела и джинджифил.

Независимо дали имаме свежи плодове под ръка или не, пайът е изключително подходящ за интерпретации десерт и можем да го приготвим дори с крем, орехи или плодове от компот и конфитюр, стига да следваме основните техники, гарантиращи вкусен краен резултат.

Преди да се запознаете с начина на приготвяне на плодов пай се вдъхновете с нашата апетитна рецепта за маслен пай с тиква, ябълка и канела, която можете да видите тук.

1

Тънкостите на масленото тесто

Най-подходящото тесто за приготвяне на кора за пай е френското маслено тесто. Този вид тесто може да намери своето място в кухнята ви и като основа на тарталети, кишове и пити. Масленото тесто най-често се приготвя от брашно, краве масло, вода и сол. За да избегнем  жилавост и сухота на масленото тесто, е добре да използваме брашно с по-малко съдържание на глутен и да спазваме оптималните пропорции – 5 части брашно към 4 части масло.  Предварителната обработка на продуктите се свежда до пресяване на брашното със солта. Истинската тайна за нежна и хрупкава кора се крие в месенето – продуктите трябва да се смесят така, че парченцата масло да останат ясни различими. За да се постигне това, е много важно продуктите да са добре охладени. Най-добрият начин за месене е френският метод наречен „frisage“, който представлява избутване на сместа с възглавничките на дланите, докато се получи меко, но не лепнещо тесто.  Този вид тесто можете да приготвите и като добавите яйца и захар, като така то става много по-меко и се разточва и оформя по-лесно,  а захарта го прави по-хрупкаво и въздушно след изпичане.
Самите стъпки при омесването са следните:

  1. В дълбок съд се пресява брашното със солта;
  2. Прибавят се захарта и маслото и сместа се стрива с пръсти, докато заприлича на хлебни трохи;
  3. Прибавя се предварително разбитото яйце и вода и сместа се омесва много бързо, само докато съставките се съберат;
  4. Тестото се оформя на топка и се слага да стегне в хладилник за около 20-30 минути;

Хитринките, които ще ви улеснят

При приготвянето на кората за пай е добре да разчитате на изпитани съвети, които ще гарантират успеха на вашия десерт. Всяка опитна домакиня има своите малки тайни при омесването на перфектното маслено тесто и тук ще ви представим няколко от тях:

  • Всички продукти трябва да бъдат студени, като това важи дори и за брашното;
  • За допълнителен аромат и повече ронливост към тестото може да се добавят 1-2 супени лъжици царевично брашно;
  • Водата се добавя по малко към тестото, защото ако се добави цялото количество, то може да стане жилаво;
  • Ако нямате точилка, можете да използвате чиста бутилка от вино за разточване, като предварително премахнете етикета;
  • След като поставите тестото във формата за печене, го охладете още 30 минути в хладилник, което ще предотврати събирането му при печене;

Как да изберем правилния съд

Ако искаме да изпечем истински вкусен плодов пай без загорели краища и напоена с плодов сок кора, съдът в който ще го приготвим трябва да бъде подходящ. Има няколко фактора, които имат значение при избора на съд. Първият от тях е размерът – оптималният диаметър на тавата, в която ще печем е около 22-23 см. Второто нещо, за което трябва да помислим е дали ще печем кората предварително или не. Ако ще печем тестото преди да го напълним с плодовия пълнеж, е добре да използваме алуминиеви форми за печене, тъй като те се затоплят бързо и изстиват също толкова бързо, което ги прави перфектни в случая. Разбира се, трябва да помислим и за пълнежа – ако той изисква по-дълго печене, за предпочитане е да изберем стъклен или керамичен съд, тъй като те загряват бавно и равномерно, а стъклените дори позволяват на начинаещите кулинари да проследяват целия процес.

2

Тайните на неустоимо вкусния пълнеж

Обикновено, когато говорим за пай, се фокусираме повече върху масленото тесто, защото на пръв поглед то изглежда като най-трудната задача за по-неопитните в кухнята. Но дори и най-вкусната и хрупкава кора за пай, нямаше да бъде същата без подходящ пълнеж. Традиционният американски десерт може да се направи с всякакви плодове и кремове. Оптималният вариант е да използваме плодове, които са в сезон – те се нуждаят от минимум подготовка и усилия и осигуряват страхотен вкус и свежест на десерта. Разбира се, можете да използвате и замразени плодове, но в този случай трябва да се внимава повече, защото влажността в тях може да попречи на равномерното изпичане на кората.
За да бъде пълнежът сочен и вкусен, можете да използвате няколко вида плодове, които се допълват взаимно – например ябълки и праскови. Добре е да избирате плодове с по-високо съдържание на пектин, тъй като той помага на пълнежа да се сгъсти след прибавянето на захар.  Плодове с високо съдържание на пектин са ябълките, кайсиите, крушите и тиквата. Ягодите, черешите и боровинките не съдържат много от желиращото вещество и затова, ако изберем тях за нашия пай, трябва да използваме сгъстител (например царевично нишесте) или да ги приготвим в комбинация с плод, който е с по-високо съдържание на пектин.
Както при приготвянето на кората и при приготвянето на пълнежа има малки тайни, които ще ви улеснят. Някои от тях са:

  • Не използвайте прекалено много захар – пайовете са най-вкусни, когато използваните плодове са с естествената си сладост.
  • Използвайте подправки – Индийско орехче за боровинки, канела за ябълки и карамфил за праскови и кайсии;
  • Подсилете вкуса – Повечето плодови пайове се нуждаят от малко повече киселинност, за да се проясни вкуса. За целта използвайте малко сок или настъргана кора от лимон;
  • Не забравяйте маслото – разпределете малко масло върху пълнежа за по-богат вкус и текстура;
3

Да превърнем нашия пай в кулинарен шедьовър

Този вид сладкиши обикновено се приготвят с плетеница или фигури от тесто върху пълнежа, така че крайният резултат освен вкусен, е и красив. Украсяването на пай преди изпичане е страхотна възможност да съберете цялото семейство и да развихрите въображението си. По-долу ви предоставяме няколко линка, от които можете да почерпите идеи за декорации:

1. http://www.marthastewart.com/274216/making-decorative-piecrusts#1164582
2. https://www.buzzfeed.com/rachelysanders/23-ways-to-make-your-pie-more-beautiful?utm_term=.hxPmbO49K#.qkLV75wy1
3. https://www.craftsy.com/blog/2013/06/decorative-pie-crust/

Идеи за домашни алкохолни напитки

Сезонът за а варене на ракия е тук. И ние, разбира се, сме насреща, за да помогнем на начинаещите любители на добрия домашен алкохол. Не е лесно, но не е и чак толкова трудно.

1.2

Общото универсално правило е, че за ракията е необходимо едно определено количество захар – нито повече, нито по-малко. Отделно различната суровина, от която се прави ракията, изисква и различно количество захар. Ако правиш ракия от много сладко грозде или сини сливи на теория можеш да минеш и почти без захар (минимумът е един килограм за стартиране на ферментацията). Тъй като обаче по нашите ширини сме повече практици, отколкото теоретици – обикновено към плода се добавя и вода със захар, за да получим по-голямо количество.

Ето още няколко основни положения: Материалът (смачканото грозде или друг плод) трябва да има 22-23 процента захарност (измерва се със захаромер, нарича се още рефрактометър). За един 100-литров бидон материал 1 килограм захар добавя 1 процент захарност. Материалът трябва да ферментира около месец при следните условия – температура, не по-висока от 30 градуса и не по-ниска от 18, като през това време трябва задължително да се разбърква поне веднъж дневно (най-добре по три пъти). Материалът е готов за варене, когато вече: 1 – не е сладък и 2 – ако гори (проверява се с доближена запалена клечка). От тук нататък следва варенето, за което можете да се доверите на специалистите, освен ако не сте собственик на казан, но в този случай вероятно изобщо нямате нужда да четете този текст.

1.4

Преди най-важния етап – употребяването на ракията – трябва да преминем през отлежаването. Всеки си има различни приоритети и стандарти в това. Нетърпеливите между нас понякога прескачат тази част, но и тук има един основен принцип и той е, че добрата ракия е отлежалата ракия. Ако имате възможност това да се случи в бъчва, е важно да се знае, че след третия месец ракията трябва да се извади от бъчвата и да се сложи в стъкло, защото в противен случай става на бренди, а и количеството започва значително да намалява (ракията се изпарява през дървото). Другата възможност е да се добави дъбов чипс в стъклото, в което я съхраняваме. В заключение ще кажем, че правенето на ракия е въпрос на вкус и богато въображение – освен всеизвестните гроздова, сливова и кайсиева, сме пили още ракия от черници, от смокини, от дрян, от бял бъз и дори от киви и манго. Казват, че може да се направи ракия от всичко, стига да му се добави захар. Хубава захар, с гарантирано качество и постоянен вкус. Точно такава е Сладея.

1.3

За любителите на по-нискоалкохолните напитки има и друг вариант, а именно ликьорите, за които можете да използвате вече готовата ракия или водка по избор.

Началото на есента е идеалното време, в което вече сме готови със зимнината и можем да отделим време и да приготвим ликьор от сезонни плодове, за да можем да се насладим максимално на уютните вечери пред камината, които предстоят. Създаден за лечебни цели, ликьорът е идеалната напитка за борба с настинките и лошото настроение през студените зимни месеци.

Класиката сред домашните алкохолни напитки се приготвя много лесно, а резултатът винаги е добър. Обикновено се смесват различни плодове, билки и различни аромати, които се накисват в ракия, водка или вино и към които се прибавя захар и чиста вода, която да намали алкохолното съдържание на напитката.

Преди да пристъпим към самото приготовление е важно да обърнем внимание на съставките, които определят крайния резултат. Важно е плодовете да са сладки и добре узрели, захарта да бъде Сладея – чиста и с високо качество , а ракията – възможно с  най-лек вкус и аромат и задължително над 50 градуса.

Плодовете, които ще използвате трябва да бъдат добре почистени и нарязани на малки парченца, преди към тях да се добави избрания алкохол. За да сте сигурни, че ликьорът ви ще има нужния наситен цвят и аромат, затворете сместа в непрозрачен съд за около 2-4 седмици, като не забравяте да разбърквате поне веднъж на седмица. След изтичането на този период е време и за захарта – добавете нужното количество захар „Сладея“ и се заредете с търпение, тъй като след тази стъпка ликьорът трябва да отлежи поне 1-2 месеца за максимално наситен вкус. Съдържанието на захар трябва да бъде следното – 1 ч.ч. захар към 3 ч.ч. смес от плодове и алкохол. Ако сместа е прекалено сладка, можете да я разредите с вода и малко допълнителен алкохол. Не забравяйте, че при фемрентация съдържанието на захар се променя и е вероятно домашният ви ликьор да не бъде толкова сладък след отлежаване.

Последната стъпка е да изберете подходящ съд, в който да налеете ликьора, на който ще се наслаждавате през предстоящите зимни месеци.

Наздраве!

Най-вкусните летни десерти

Всички ние чакаме лятото с нетърпение, така както чакаме и любимия си десерт след приятна вечеря с приятели. Ето защо в разгара на любимия ни сезон ви предлагаме няколко бързи и свежи идеи, с които да очаровате семейството и приятелите си на следващото градинско парти:

5

1. Плодово сорбе

Очарованието на сорбето се крие в неговата простота. To e изключително леко и подходящо за вегани или хора с хранителни алергии. Златното правило е едно – изберете добре узрели плодове и ги пюрирайте със захарен сироп. Пригответе го като смесите вода и кристална захар „Сладея“ в съотношение 1:1 и кипнете, докато захарта се разтвори и се сгъсти достатъчно. Преди да смесите плодовете и сиропа, той трябва да бъде напълно охладен. Имайте предвид,  че замразяването притъпява сладостта на сместа, заради което можете да използвате малко повече захарен сироп. Лесен трик, с който можете да проверите дали количеството захар ще доведе сорбето ви до подходяща текстура, е да потопите измито и подсушено сурово яйце в него. Ако частта от яйцето, която остане над повърхността, е с големината на монета, означава че сте постигнали идеалните пропорции от плод и захарен сироп. Ако яйцето потъне напълно, добавете още захар, а ако по-голяма част от яйцето изплува на повърхността, разредете сместа с малко плодов сок или вода. Замразете сместа в плътно затворена кутия, за да предотвратите навлизането на влага и образуването на ледени кристали, като разбърквате на всеки 30 минути в рамките на няколко часа. Поднесете във високи чаши и украсете в свежи листа мента.

3

2. Домашен сладолед

Сладоледът е абсолютна класика в горещите летни дни. Можете да го приготвите у дома дори и да нямате спецална машина. Най-лесната и класическа рецепта е тази за ванилов сладолед. Съветваме ви при приготвянето на ванилов сладолед да използвате база от яйчен крем, която ще му придаде изключително богат вкус и нежна и кремообразна текстура без ледени парченца. Колкото повече жълтъци използвате при приготвянето на крема, толкова по-плътен вкус ще постигнете. Ако целите приготвянето на по-лек, млечен и пухкав сладолед, просто намалете количеството на жълтъците.
Първата стъпка от приготвянето на крема е разбиването на яйцата със захарта – използвайте миксер, за да получите пухкава смес със светъл цвят и добавете щипка сол, която ще подсили вкуса на вашия сладолед. Сметаната, която ще използвате трябва да бъде животинска и неподсладена. Преди да я добавите към сместа от захар и жълтъци я кипнете заедно с ванилова шушулка или екстракт, като внимавате да не загори. Горещата сметана добавете към жълтъците и захарта на много тънка струя при постоянно разбъркване, след което върнете на котлона, за да се сгъсти, като този път сместа не бива да завира, за да не се пресече. Идеалната гъстота на крема е постигната тогава, когато той покрива дървена лъжица, потопена в него, изцяло, без да се разтече. Прецедете крема, покрийте го с прозрачно фолио и го приберете в хладилника, за да се охлади. След пълното му охлаждане е време да развихрите въображението си и да добавите пресни и сушени плодове, бисквити, шоколадови парченца или домашно сладко, повече за което можете да прочетете тук. Ако предпочитате да ги прибавите след пълното замразяване на сладоледа пропуснете тази стъпка и просто изсипете сместа в подходящ, затворен съд и го приберете в камерата на хладилника. Ако искате сладоледът ви да стане готов по-бързо, изберете по-плитък съд.  Докато сместа се замразява е необходимо да я разбъркате няколко пъти, за да запази кремообразната си текстура.

4

3. Галет с летни плодове

Галетът е един от онези десерти, които превръщат летните плодове в нещо наистина специално без много усилия.
Основата на този типично френски десерт е ронливото маслено тесто, което наподобява тестото за приготвяне на пай. То може да се смеси и на ръка, и с миксиране на всички съставки в блендер. При масленото тесто всичко започва със смесването на брашно, малко захар, масло и достатъчно ледена вода. Количеството съставки, които ще използвате, зависи от броя галети, които искате да приготвите, но е важно да запомните съотношението 1, 2, 3 –  1 част захар към 2 части брашно и 3 части масло. Към тестото е добре да прибавите и щипка сол, която ще обогати вкуса, без да прави тестото солено.
Ако приготвяте тестото в блендер, няколко пулсирания са напълно достатъчни – колкото по-въздушна текстура има тестото, толкова по-вкусно ще бъде то. Не се притеснявайте, ако маслото остане на малки бучки – те са добре дошли при приготвянето на галет, стига да не са по-големи от грахово зърно.
Следващата стъпка е приготвянето на плодовата плънка – тук можете да използвате най-различни комбинации от любими летни плодове, ядки, сушени плодове и каквото друго ви хрумне. Какъвто и плод да изберете е важно да го подготвите предварително като го почистите и нарежете на много тънки парчета. След като сте ги нарязали, смесете плодовете с микс от захар и брашно, който ще абсорбира част от течността от плодовете и ще сгъсти плънката. Тук е идеалният момент да добавите каквито вкусове пожелаете – настъргана цитрусова кора, ванилия, кокосови стърготини, мента и пр.
При разточването на тестото е важно да не го изтънявате прекалено, за да се запази хрупкаво и ронливо. При поставянето на плънката оставете краищата празни, за да завиете галета в традиционната кръгла форма. Преди да го поставите във фурната, поръсете с кристална захар „Сладея“ и печете около 40 минути или докато тестото придобие приятен златист цвят.
Поднесете своя ароматен галет с топка домашен сладолед и още пресни плодове.

Как да си приготвим домашно сладко от необичайни продукти

След като сте усвоили тънкостите на приготвяне на сладко и вече сте наредили няколко от традиционните за България сладка на рафтовете вкъщи, е време да пристъпите към ново кулинарно приключение. Ако сте почитатели на нетипичните ястия или искате да изненадате близките си с нещо различно, то трябва да опитате  някое от нашите предложения:

 

Сладко от зелени домати

При това сладко е важно да изберем сравнително дребни домати, (чери доматите вършат чудесна работа) тъй като искаме те да запазят своята цялост.  Доматите се измиват и с помощта на остър нож издълбаваме средата от страната на дръжките, тъй като това е най-горчивата част, неподходяща за сладко.

Другата тънкост на това сладко е премахването на горчивината на зелените домати. За целта заливаме доматите със студена вода и ги слагаме на котлона. Оставяме водата, докато заври, след което чакаме още няколко минути. След това изхвърляме врялата вода, отново ги заливаме със студена и ги връщаме на котлона. Тази процедура се повтаря още няколко пъти. След третото или четвъртото преваряване доматите трябва да са омекнали и лесни за белене.

Също така, за да приготвим перфектното сладко от зелени домати, е важно да запазим целостта на доматите. Именно затова сладкото не се разбърква. Ако имате нужда да разбъркате, може просто да разклатите леко тенджерата.

Има шанс доматите да се разварят, ако бъдат оставени по-дълго, така че ако прецените, може да ги извадите от сиропа и да ги наредите в бурканите докато той се свари до желаната гъстота. Малко преди да свалим сиропа от огъня, добавяме към него и киселината. За да не се мъчим със стерилизиране, можем да налеем сиропа в бурканите, още докато е горещ.

 

Сладко от динени кори

3

Когато есента наближи, на всички ни се иска да запазим лятната свежест на динята, за да можем да й се наслаждаваме цяла година.
За това сладко ни е нужен около килограм динени кори. Много е важно да обелим зелената обвивка на кората, тъй като тя би направила сладкото изключително горчиво.
Обелените кори се нарязват на ситни парчета. За да се сварят равномерно, е важно те да бъдат с приблизително еднаква големина.
При самото приготвяне на сладкото динените кори  се разваряват, придобивайки кехлибарен цвят и консистенцията на желе.

 

Сладко от зелени орехи

2

Това сладко е познато в България, но е по-популярно в средиземноморските страни.  Както при всички сладка, за сладкото от зелени орехи е важно добре да подберем плодовете, които ще използваме. Орехите, подходящи за сладко, са тези, които са набрани точно преди да се втвърдят – в България това обикновено е юни. След като намерите правилните орехи, трябва незабавно да се заемете с обработката им, тъй като може да се втвърдят, ако ги оставите по-дълго.

Самото приготовление на сладкото отнема дълго време. След като бъдат обелени, орехите трябва да се накиснат във вода за една седмица, като водата се сменя всеки ден. На осмия ден орехите се слагат във варова вода (на всеки литър вода 1-2 супени лъжици гасена вар), където трябва да престоят за една вечер. На следващия ден отново се изцеждат и се изваряват в чиста вода 2-3 пъти.

Приготовлението на самия сироп е по-лесно. Нужни са ни карамфил, канела и захар. Те се варят докато захарта не се разтопи и не се получи хомогенна смес.  В полученият сироп се пускат орехите (добре отцедени след третото изваряване). Варенето продължава на умерено силен огън, докато забита в орех игла излиза без да успее да повдигне ореха.

След това дълго готвене сигурно нямате търпение да опитате сладкото, но е добре то да отлежи около месец за да придобие истинския си вкус.

 

Сладко от банани

1

Банановото сладко е изключително лесно за приготвяне. Бананите се смачкват с вилица като не е нужно да се получи абсолютно хомогенна каша – дори напротив, някое и друго по-голямо парче би разнообразило консистенцията. Към кашата добавяме нужната захар, лимонена киселина и анасон. Поставяме го на котлона и когато сместа кипне – изключваме. След няколко часа (3-4) отново поставяме сместа на котлона докато кипне, изчакваме 10 минути и изключваме. Това е всичко!

Ако искате да използвате банани, за да разнообразите по-традиционните сладка, то тогава сладкото от ягоди и банани може да е по вкуса ви. След като сварите сиропът и ягодите и захарта се разтопи напълно, обелвате бананите, нарязвате ги на малки парчета и ги добавяте към сместа. Варите плодовете на бавен огън, като разбърквате периодично и отстранявате образувалата се пяна.

Да затворим лятото в бурканче

Има ли нещо по-хубаво и обичано от домашното сладко?  Разноцветните бурканчета на баба винаги заемат почетно място във всяка кухня. Но когато бабините запаси неизбежно свършат, все повече хора разчитат на купешкото сладко, тъй като намират варенето на домашно сладко за сложен процес, който може да бъде извършван единствено от баба.

Това обаче е далеч от истината. Приготвянето на домашни сладка, мармалади и конфитюри изобщо не е толкова сложно, колкото повечето хора мислят, а крайният резултат ще ви радва цяла зима с полъха си на лято и чиста сладост.

Именно затова в тази статия ще ви запознаем с някои от основните неща, които трябва да знаем, когато варим домашно сладко.

Първи стъпки в приготвянето на домашно сладко

3

Преди да се захванем с тази вкусна задача, трябва да изберем какво точно искаме да приготвим. Ако още не сте сигурни, можете да разгледате нашата статия за разликата между мармаладите, сладката и конфитюрите тук.

Подборът на съставките е може би една от най-ключовите стъпки в подготовката.Няма плод, който би бил неподходящ. Освен ако не правим сладко, не е нужно да избираме най-красивите плодове, тъй като те няма да запазят своята цялост. Плодовете трябва да са добре узрели и сочни, но в никакъв случай презрели, защото колкото по-узрял е един плод, толкова по-ниско е нивото на киселинност и пектин в него, което се отразява на качествата на сладкото.

Самата обработка на плодовете не е особено трудна. Нежните плодове като ягодите и малините трябва да бъдат внимателно измити и изчистени. Ако правим сладко от по-едри плодове като праскови или кайсии, освен да ги измием, трябва и да ги обезкостим и нарежем на по-малки парчета.

При варенето на конфитюрите и сладката е важно и да се прецени киселинността на плодовете. Общото правило е на 1 кг. кристална бяла захар „Сладея“ да се слагат 3 гр. лимонтузу. Добавянето на лимонената киселина става в края на варенето, което при сладката е моментът, когато започне обилното бълбукане.

Тънкости при приготвянето на сладко

2

Започваме с най-основната съставка за всяко сладко – плодовете. Тук е важно те да са от най-високо качество, тъй като при сладкото те запазват своята цялост.

Следващият фактор е количеството кристална бяла захар „Сладея“. Тук важното е да знаете, че имате свободата да променяте рецептата по свой вкус според сладостта на плодовете.

Всички сме чували парадоксалната фраза „това сладко е твърде сладко“. Ако това е проблем за вас, можете да намалите сладостта му, добавяйки малко киселина (прясно изстискан сок от лимон или ябълков оцет) преди да го дръпнете от огъня.

Най-лесният тест, чрез който разбираме кога е готово сладкото, е следният: Сложете една капка върху чиния – ако не се разтече, а запази формата си, значи сладкото е готово.

Тайните на перфектния мармалад

4

Тайната при приготвянето на повечето мармалади е да се ползва плод с естествен пектин.  Ябълките, дюлите, дренките, малините и донякъде сливите са богати на пектин плодове.

Още една специфична хитрина при варенето на мармалади е, че е най-добре плодовете да се варят във вода малко над  ½ от обема им в съда.

Също така, за да получим гладка смес, при обработката на плодовете трябва да ги прецедим през гевгир и да ги направим на каша. При мармаладите е добре да помним, че количеството кристална бяла захар „Сладея“ е едно към четири (т.е. на 4 кг почистени плодове – 1 кг захар).

Какво трябва да знаем при приготвянето на конфитюр

Като консистенция конфитюрът е между мармалада и сладкото. Парченцата в него са малки и накъсани, но никога цели. За да достигнем по-лесно тази консистенция е добре при нарязването на плодовите парченца да се ползва сода бикарбонат. Например, на 5 литра сини сливи могат да се сложат 2 пакетчета сода бикарбонат и вода (достатъчно за да ги покрие) и да се оставят  4-5 часа.

Трикове за по-лесно варене и приготвяне на сладка зимнина

Колкото и носталгичен да е детският спомен, в който баба бърка огромна тенджера с бъдещото сладко, процесът отнема значително време.  Слава богу, днес това не е единственият начин да се насладим на домашни сладка. Ако разполагате със „slow cooker“, можете да приготвите своето сладко, докато спите или сте на работа.  Много от домашните  хлебопекарни също имат функция за правене на сладко, която улеснява процеса.

Каква е разликата между сладко, мармалад и конфитюр?

Макар и да имат много прилики, тези кулинарни удоволствия носят много различни нюанси, а тънките разлики в метода на приготвяне създават известно объркване.

Сладко

Любимото на всички българи сладко всъщност е традиционно за балканите и няма световен еквивалент.  Най-типичните сладка се приготвят от ягоди, сливи или череши, но както знаем вариантите са толкова разнообразни, колкото и плодовете, до които имаме достъп.

За сладкото се използват най-хубавите плодове, тъй като в него те са цели или нарязани на едро. Поради тази причина трябва плодовете добре да се изчистят от дръжките и листата и да се внимава да не се намачкат. Особено внимателни трябва да бъдем, когато правим сладко от нежни плодове като ягоди или малини.

След почистването плодовете се поставят в дълбок съд и се покриват със захар. Оставят се така докато захарта не се оцвети от соковете на плода. Самото варене трябва да става изключително внимателно, за да се запази целостта на плодовете. След като капка от сиропа, излята върху чинийка, е гъста и не се разтича много, сладкото е готово. За разлика от конфитюрите и мармаладите, плодовете в този вариант остават в средно големи парчета, а консистенцията на течността е груба. За сметка на това ароматът и усещането на целите парченца плод е несравнимо.

Да обобщим- сладкото е по-гъсто с запазени големи парчета плодове и почти никаква горчивина във вкуса.

rosehip_berries

Мармалад

Българската представа за мармалад е сладък зарзават, който се получава при изваряването и пасирането на плодове. На запад обаче думата мармалад  се отнася само за продукти, приготвени от цитрусови плодове и техния пулп – предимно портокали. Това определение се разминава с общонародната представа за мармалад, тъй като в България той традиционно се прави от шипки, ябълки или сливи.

Традиционно, мармаладът се вари на същия принцип, на който и сладкото и конфитюрът, но добрата новина е, че тъй като не се опитваме да запазим плодовете цели, не е  нужно да сме изключително внимателни при бъркането.

Ако дори това ви се струва като прекалено трудоемка задача, то мармалад може да си приготвите и без варене. За целта просто премахнете листата, дръжките и костилките от плодовете и ги пасирайте с миксер, след което добавете нужното количество захар и бъркайте сместа, докато се разтопи.

За разлика от сладкото, при мармалада плодовете са добре сварени и фино пасирани, а захарта е по-малко. В резултат на това вкусът на мармалада често е по-горчив, но и с повече интересни нотки.

3333

Конфитюр

Както може би вече сте забелязали, разликата между тези три кулинарни изкушения до голяма степен е в метода на приготвяне. Конфитюрът не е изключение. На френски език confiture е думата за всички плодови желета, мармалади и сладка. На български обаче, конфитюрът е нещо по-специфично.

Начинът на приготвяне на конфитюр не е толкова различен от този на сладкото или любимите на всички компоти. За разлика от тях обаче, при конфитюра не се стремим към запазване целостта на плодовете – те могат да бъдат нарязани на ситно. Конфитюрът се вари докато плодовете се превърнат в меко и ароматно пюре.

В сравнение със сладкото, той има по-гладка текстура, но не е толкова горчив колкото мармаладите.

Златните правила на перфектния крем-карамел

Класиката сред десертите

Крем карамелът е един от онези класически десерти, които всеки познава и обича. Той е толкова популярен, че според данни от национално представително проучване, направено по поръчка на „Захарни заводи“ АД по повод 100-годишния юбилей от началото на производството на захар в Горна Оряховица, българите го определят като своя любим десерт. Въпреки широката си популярност и привидно лесната рецепта, крем карамелът изисква прецизност и умения и е сред онези начинания, които изискват малко репетиции в кухнята, ако крайната цел е идеално изпълнение с аромат на запечена захар и ванилия.
Откриването на крем карамелът е едно от епохалните събития в историята на световната кухня. Той често е сравняван с крем брюлето, но разликата между тях е в това, че в крем брюлето се използва повече захар и коричката му се обгаря. Приготвян по различни начини и на много места по света, крем карамелът има много вариации, но най-популярния, разбира се, е класическият десерт с основа от яйчен крем, комбинирана с фин карамел.
Както всяко нещо и този десерт има своите малки тайни, които веднъж научени се предават между кулинарните любители от поколение на поколение. Ако прашните тефтери с рецепти на баба не са ви под ръка, следвайте следните съвети и изненадайте семейството  си с фин крем карамел, поднесен с елегантно обръщане в чинията.

Гаранция за перфектен вкус

Първата и най-важната стъпка при приготвянето на крем карамел е избора на подходящи и качествени продукти. Тъй като те са само четири, е важно да не правим компромис и да се постараем да бъдат с високо качество. За да бъде крем карамелът наистина вкусен, е добре яйцата да бъдат домашни и пресни. Можете да проверите дали едно яйце е прясно или не с помощта на следния трик: пуснете яйцето в купа с вода и ако е прясно, то ще потъне и ще остане легнало на една страна,  ако е на седмица също ще остане на дъното, но по-широката част ще се повдигне леко, ако изплува – най-вероятно е развалено. Ако яйцата ви са били в хладилник е добре да ги извадите предварително, за да бъдат със стайна температура, което ще осигури по-лесното им разбиване и ще гарантира нежността на крема. Най-подходящата захар за десерта е бяла кристална „Сладея“, а за по-изразен аромат, използвайте ванилена есенция, вместо ванилия на прах. Ако имате ванилени шушулки, можете да използвате и тях, но за да не останат частици в крема, е добре да ги сварите в млякото и след това внимателно да ги отстраните. Млякото, както и яйцата е най-добре да бъде максимално прясно, пълномаслено и с минимална преработка.

krem-karamel-2

Крем без шупли – мисията е възможна

Тук е моментът да споменем, че различните рецепти дават различни насоки за това как да смесим продуктите. Вариантите обикновено са два – да разбием яйцата със захарта и ванилията и след това да прибавим млякото или да разтворим захарта в млякото и да прибавим сместа към разбитите с ванилията яйца. Ние препоръчваме втория вариант, но който и да изберете, е важно млякото също да бъде предварително затоплено, но не прекалено.  To се прибавя към яйцата на много тънка струйка при непрекъснато бъркане. При разбиването е най-добре да използвате телена или пластмасова бъркалка, а не миксер, тъй като вкарването на въздух в сместа би развалило плътната структура на крема.

Можете да изпечете приготвената смес в стандартни метални или алуминиеви формички, формички за суфле, тава или порцеланови чашки. Какъвто и съд да изберете,  първо се убедете, че той е устойчив на високи температури, защото ако е порцеланов, е възможно да се напука при изливането на карамелизираната захар. За да бъдете сигурни, най-добре е да изберете метални формички, които ще осигурят и идеалната форма за вашия десерт.

Малките големи тайни на карамелизираната захар

Ако в детството си често се похапвали крем карамел, сигурно ще си спомните, че тогава по-популярният начин за поднасяне е бил директно във формичките, в които е печен, а не обърнат в чиния. Този начин обаче не позволява най-вълнуващата част от десерта, а именно карамелизираната захар, да бъде част от всяка вкусна хапка.

Вариантите за приготвяне на неустоим карамел обикновено са два – в отделен съд или във формичките, в които ще се пече. Ако изберете да го приготвите в отделен съд е добре да разтопите захарта на котлона в тенджерка с 2-3 супени лъжици вода. Най-важното правило тук е в никакъв случай да не разбърквате сместа, а само да разклащате тенджерката, докато цветът стане светло кафяв. За да предотвратите загарянето е най-добре първо да добавите половината захар и когато тя започне да се топи, да прибавите и останалото количество. След като карамелът ви е готов, просто го разпределете в съда преди да добавите яйчения крем.

Ако ще приготвяте карамел директно в купичките, в които ще печете, трябва да разпределите цялото количество захар по равно във всяка от тях и да я разтопите във фурната за около 3-4 минути. Следете карамелът да не стане прекалено тъмен, тъй като после ще има горчив вкус.

Най-важният етап от приготвянето на крем карамел е печенето. Дори и да сте използвали най-добрите съставки, да сте ги смесили по правилен начин по правилен начин и да сте приготвили най-добрата карамелизирана захар, ако объркате тази стъпка, вашият десерт няма да бъде идеално плътен и гладък.

За да предовратите появяването на шупли е важно да печете без вентилатор и на ниска температура – около 160-180 градуса. Особеното на този десерт е, че се пече на водна баня, като водата не бива да завира. Лесен трик, с който можете да предотвратите завирането е да добавяте кубчета лед през 15-20 минути. Крем карамелът се пече около 40 минути и се оставя да се охлади на стайна температура преди да се изстуди напълно в хладилник за около 4-5 часа.

krek

Да поднесем с въображение

Последната стъпка от приготвянето на крем карамел е презентацията на вече готовия десерт. За да извадите крема от купичките по-лесно, използвайте малък нож, с който да минете по ръбовете, след което обърнете десерта върху чиния и с леко почукване махнете купичката.
Гарнирайте чинията с пръчка канела, мента, звезден анасон, портокалови кори или шафран.  Можете да добавите свежи плодове, сметана и дори ядливи цветя – разчитайте на вкуса и въображението си. Да ви е сладко!

Как да приготвим перфектния крем за торта

Независимо дали е почетен гост на рожден ден или друг любим празник, тортата е онзи десерт, който винаги приготвяме и поднасяме с много любов на близките си хора. Със сигурност всеки от нас има по една изпитана рецепта, която е приготвял безброй пъти за различни поводи, но опитните кулинари знаят, че в кухнята експериментите са добре дошли, особено щом става въпрос за приготвяне на един толкова специален сладкиш. Разбира се, преди да дадете воля на въображението си, е добре да се запознаете с основни съвети за приготвяне на торта, които можете да видите тук и да обогатите арсенала си от рецепти с няколко класически кремове, с които да допълните нежния вкус на пухкавите си блатове.

По-долу в текста ще се опитаме да направим приключението по-лесно, като ви дадем основни напътствия за приготвянето им.

s1

КЛАСИЧЕСКИ ВАНИЛОВ КРЕМ ЗА ТОРТА

Издържал проверката на времето, вкусът на този крем го прави идеалната основа, към която можете да добавите любими плодове, шоколад и ядки. Освен за торти, този крем е подходящ и за еклери, пайове и много други сладкиши.
Тъй като рецептата за крем изисква много малко продукти, е добре да отделите нужното време, за да подберете възможно най-висококачествените такива. За нея ще ви трябва единствено прясно мляко, захар „Сладея“, краве масло, яйца, брашно (може и царевично нишесте) и разбира се – ванилия. Най-добре е да се сдобиете с домашни продукти и да заложите на ванилена шушулка или есенция, вместо ванилия на прах.
За да избегнете пресичане на някои от продуктите или образуването на бучки, ние ви съветваме първо да загреете 2/3 от млякото, заедно с ванилената шушулка или есенция, като внимавате да не загори. През това време разбийте яйцата със захарта много добре, докато побелеят, като за целта използвате миксер. Прибавете останалото студено мляко и брашното към яйчената смес и отново разбъркайте до хомогенност. За да не се получат бучки, добавяйте брашното на малки дози и разбърквайте след всяка от тях. Тази смес прибавете на много тънка струйка към горещото мляко (от което предварително сте извадили ванилената шушулка), при постоянно разбъркване, докато кремът се сгъсти. След това добавете и маслото, което предварително сте нарязали на малки парченца. Разбъркайте, охладете добре и вашият крем е готов!

s2

ШОКОЛАДОВ КРЕМ ЗА ТОРТА

Според Джулия Чайлд „Всяко парти без торта е просто среща“. Няма как да не се съгласим, особено когато всеки празничен повод става толкова по-тържествен, когато на масата присъства прекрасна шоколадова торта.
Съвършеният шоколадов крем за торта е нежен, кремообразен и лек, а тортите, приготвени с него, се допълват идеално от чаша ароматно кафе.
Макар и да изглежда лесен за приготвяне, шоколадовият крем има своите тънкости, които трябва да се спазват за постигане на идеален краен резултат.  Едва ли ще ви учуди, че най-важната съставка в шоколадовия крем е шоколадът. Изберете висококачествен  кувертюр (шоколад за готвене с по-богато съдържание на какаово масло) или шоколад с високо съдържание на какао. Важно е да го опитате – никога не гответе с шоколад, чийто вкус не харесвате сам по себе си. Кувертюрът е добър избор за крем или за глазура, тъй като придава гладкост и нежна текстура, заради високото съдържание на какао и какаови масла.
При разтопяването на шоколада имате две опции – да използвате микровълнова или да го разтопите на водна баня. Която и да изберете, първо трябва да подготвите шоколада и съдовете, които ще използвате. За целта нарежете шоколада на малки парченца и подсушете всичко, което ще използвате, за да не се пресече. Ако ще разтопявате на водна баня, не забравяйте, че водата не трябва да завира или да попада в шоколада. Ако изберете другата опция, а именно микровълновата,  разтапяйте на около 43-45° С, като разбърквате всяка минута.
Най-лесният шоколадов крем се получава като смесите разтопения шоколад със сметана, масло, пудра захар и аромат по ваш вкус (ванилия, ликьор и др.). Важно е да добавите маслото към горещия шоколад и да ги охладите добре, преди да ги прибавите към останалите продукти. След внимателно смесване трябва да имате гладък и нежен крем, който можете да охладите и да използвате за своята торта.

s3

МАСЛЕН КРЕМ

Масленият крем е толкова вкусен, колкото и звучи. Освен като пълнеж, той е изключително подходящ и за украсяване на торти и мъфини. Тук най-семплите рецепти са най-предпочитани, като обикновено включват краве масло, пудра захар и аромат по желание. Най-предпочитаните и популярни вкусове са шоколад, ванилия, лимон, ягода, кокос и кафе. Разбира се, вие можете да изберете и друг любим вкус, който да подчертае перфектно готовите блатове.
В масления крем няма много съставки, така че продуктите, които избирате за приготвянето му имат огромно значение.  Висококачественото масло е задължително, тъй като специфичният вкус на този крем идва именно от него. Най-добре е да изберете масло от сигурен източник.
Преди да започнете с разбиването, се убедете, че маслото е със стайна температура и е достатъчно меко.
Започнете с разбиване на мекото масло с миксер на най-ниската скорост, а след премахване на всички бучки, добавете и пудрата захар. Много е важно тя да се добавя малко по малко, за да стане кремът гладък и нежен. Задължително е да пробвате след добавяне, за да сте сигурни, че масленият ви крем няма да стане прекалено сладък. Докато разбивате добавете и желаните аромати. Масленият крем е готов тогава, когато придобие текстура на сметана и нежен топящ се вкус.
Преди да пристъпите към сглобяване на тортата, се убедете, че блатовете са напълно изстинали. Ако не са, масленият крем ще се разтопи и тортата ще се разпадне.
Ако се чувствате креативни, можете да оцветите масления крем с безвредна боя за храна и да впечатлите близките си с вкусна торта в ярки цветове.
Масленият крем е и идеална основа за украса с фондан, повече за която можете да научите тук.

Да ви е сладко!